Защо системата за контрол на достъпа отхвърля изправни RFID карти

Системата за контрол на достъпа може да отхвърли напълно изправна RFID карта по причини, които нямат нищо общо с качеството на самата карта. Това често е трудно за разбиране от много потребители. Картата може да бъде нова, чиста, правилно ламинирана и да се разчита успешно чрез настолен енкодер. Дори може да работи в друга сграда. Но при една конкретна врата, асансьор, турникет или паркинг бариера тя не прави нищо. Четецът може да издаде различен звуков сигнал, контролерът да отчете непознат идентификатор или софтуерът просто да покаже отказан достъп.

Това обикновено води до грешен спор. Потребителят обвинява доставчика на картите. Доставчикът посочва, че картата се чете нормално. Инсталаторът твърди, че четецът работи. Софтуерният екип казва, че потребителят няма разрешение. Всички могат да имат частично право, а картата все пак да бъде отхвърлена. Контролът на достъпа не е прост процес „да или не“. Той представлява верига от елементи: честота на картата, тип чип, работа на антената, кодирани данни, формат на изхода от четеца, настройки на контролера, правила за достъп, статус в базата данни и понякога криптографски ключове. Ако една връзка не съвпада, изправната карта става неизползваема на вратата.

Несъответствие между честота и тип чип

Първото важно нещо е да се разбере, че RFID картите за контрол на достъп не са универсални само защото изглеждат еднакво. Една бяла PVC карта може да съдържа LF чип 125 kHz, HF чип 13.56 MHz, MIFARE Classic, MIFARE DESFire, NFC чип, UHF инлей или комбинация от две честоти. Две карти могат да имат еднакъв външен вид и едно и също лого, но напълно различна вътрешна технология. Четец, предназначен за 125 kHz проксимити карти, обикновено няма да разчете 13.56 MHz смарт карта. Четец, конфигуриран за конкретно криптирано DESFire приложение, може да игнорира друга DESFire карта с различен ключ. Пластмасовата основа не е идентификаторът. Чипът и неговите данни са реалният идентификатор.

Случай от офис сграда в Мелбърн

Компания за управление на имоти в Мелбърн поръчва резервни RFID карти за контрол на достъпа в многофункционална офис сграда. Новите карти изглеждат като старите и съдържат същите номера на служители. При настолния четец на доставчика всяка карта показва стабилен номер. Но на входа на сградата четеците ги игнорират. След проверка на оригиналната система причината става ясна: сградата използва 125 kHz проксимити идентификатори, докато новите карти са 13.56 MHz, избрани защото купувачът е търсил „RFID карта за достъп“ и е предположил, че всички RFID карти са взаимозаменяеми. Новите карти не са дефектни. Те просто използват различна радиочестота.

Подобна грешка се случва и когато купувачът знае честотата, но пропуска семейството на чипа. Карта 13.56 MHz не е автоматично съвместима с всеки 13.56 MHz четец. MIFARE Classic, MIFARE Ultralight, MIFARE DESFire, NTAG, iCLASS-подобни идентификатори и други HF карти могат да работят в един и същи честотен диапазон, но използват различна структура на паметта, различни модели за сигурност и различни изисквания към четеца. Ако системата очаква конкретен тип карта или приложение, тя може да отхвърли карта, която технически се разчита, но не е приемлива за нея.

Случай с хотелски карти в Берлин

Хотелска група в Берлин променя дизайна на ключовите карти от лъскаво бяло към матово черно и поръчва същите RFID хотелски ключови карти, но с по-добър външен вид. Фабриката произвежда качествени 13.56 MHz карти с отличен печат. Но хотелските брави отхвърлят по-голямата част от партидата. Старите карти използват съвместим профил на чипа с определена структура на секторните данни. В новата поръчка са посочени само честота и размер на картата, но не и необходимият модел чип и метод за кодиране. Картите не са повредени. Те просто не съдържат структурата от данни, която хотелската система очаква.

Грешки при кодиране и Facility код

Форматът на кодиране е друга основна причина изправни карти да бъдат отхвърляни. При много системи за контрол на достъп четецът не изпраща цялата памет на чипа към контролера. Вместо това той изпраща номер на идентификатор в определен формат. Този формат може да включва код на обекта, site код, номер на карта, битове за проверка, дължина на данните или персонализирана структура. Wiegand 26-bit, 34-bit, 37-bit, 40-bit и други формати могат да генерират различен изход от сходни данни. Ако контролерът очаква един формат, а четецът или картата използват друг, системата може да разпознае номер, който не съществува в базата данни.

Случай от склад в Торонто

Логистичен склад в Торонто използва хиляди служебни карти, кодирани във формат 34-bit. При добавяне на нова входна точка инсталаторът използва четци с често срещан 26-bit изход. Новата врата отхвърля изправните служебни карти, докато същите карти работят на главния вход. Първоначално е заподозряна дефектна партида карти. Реалният проблем е форматът на изхода на четеца. След промяна на конфигурацията към съществуващия 34-bit формат картите започват да работят веднага.

Несъответствието на код на обекта е особено често при поръчки за заместващи карти. Купувачът може да изпрати видимия номер на картата и да поиска същата последователност. Доставчикът отпечатва правилните номера и кодира подобен диапазон, но скритият код на обекта е различен. За потребителя карта номер 10237 е същата карта. За контролера обаче код на обекта 118 с номер 10237 не е същият идентификатор като код на обекта 214 с номер 10237. Вратата не греши. Тя следва записаните правила.

Случай от училищен район в Тексас

Училищен район в Тексас поръчва персонализирани RFID карти за служители с правилни имена, снимки и отпечатани идентификационни номера. Картите изглеждат професионално и се разчитат от доставчика. Но няколко училища ги отхвърлят при входовете към учебните крила. По-късно районът открива, че старите карти използват специфичен код на обекта, зададен години по-рано от оригиналния интегратор. Новият доставчик е кодирал само видимите номера на служителите. След добавяне на правилния код на обекта същите номера стават валидни идентификатори в системата за контрол на достъпа.

Объркване може да възникне и при различно представяне на UID: десетична и шестнадесетична стойност, различен ред на байтовете или съхраняване само на част от идентификатора. Един доставчик може да кодира EPC, докато платформата за достъп очаква сериен номер на картата. Купувачът смята, че всички говорят за „номер на карта“, но различните системи може да показват различни версии на този номер.

Криптиране и защитени идентификатори

Криптирането създава допълнително ниво на проверка. Съвременните системи често използват защитени идентификатори, при които четецът трябва да удостовери картата преди да получи данните. MIFARE DESFire карти, криптирани смарт карти и някои специализирани решения изискват приложни ключове, настройки на файлове, диверсификация на ключове или защитена комуникация. Ако картата има правилния чип, но грешен ключ или липсващо приложение, четецът може физически да открие картата, но да не я приеме като валиден идентификатор.

Проблеми с база данни, права и контролери

Някои карти се отхвърлят, защото не са добавени в системата, са добавени неправилно или са блокирани от софтуерни правила. Картата може да се прочете успешно, но контролерът проверява базата данни и открива липсващ потребител, неправилна група за достъп, изтекъл срок, деактивиран статус, блокирана карта или ограничение по график. В този случай четецът не отхвърля картата. Системата за контрол на достъпа отказва разрешението.

Настройки на четеца и физически фактори

Конфигурацията на четеца е също толкова важна, колкото и кодирането на картата. Мултитехнологичните четци могат да поддържат различни типове карти, но не всички режими са активирани. Ако четецът е настроен да игнорира определен тип карта, дори напълно изправна RFID карта няма да бъде разпозната.

Физическите условия също могат да изглеждат като отказ на достъп. Повредена антена, прекалено голямо разстояние, метален портфейл, намеса от телефонен калъф или монтаж върху метална повърхност могат да намалят сигнала. В този случай системата може изобщо да не получава идентификатор.

Конструкцията на картата също има значение. Дебели RFID карти, тънки ISO карти, ключодържатели, гривни, дървени RFID карти, епоксидни тагове и PVC карти могат да използват един и същ чип, но да се държат различно заради размер на антената, материал и ориентация. При промяна на формата винаги трябва да се направи тест със съответния четец преди масово производство.

Най-добрият подход при диагностика е проверка на цялата верига стъпка по стъпка. Проверете честотата на картата, типа чип, дали четецът изобщо я открива, какъв номер изпраща, дали контролерът го разпознава, формата на битовете, код на обекта, правата на потребителя, синхронизацията на контролера, настройките на четеца и условията на монтаж. Едва след тези проверки може да се заключи, че картата е дефектна.

При поръчка на заместващи RFID карти спецификацията трябва да бъде по-подробна от „същата като преди“. Добре е да се предоставят стара физическа карта, тип чип, честота, изисквания към паметта, формат на кодиране, код на обекта, диапазон от номера, изисквания за печат и процедура за тест. При криптирани системи трябва да участва оторизираният интегратор.

Истината е, че повечето отхвърлени RFID карти за контрол на достъп не са лоши карти. Те са несъвместими идентификатори, неправилно конфигурирани четци, непълни записи в базата данни, несинхронизирани контролери или различни формати на данните. След като се разбере цялата верига, причината става ясна.

Преди да обвините картата, проверете какво реално вижда системата. Разпознава ли четецът картата? Какъв номер изпраща? Познава ли контролерът този номер? Има ли потребителят право за тази врата и този момент? Съвпадат ли данните с работещите карти? Когато всички елементи са правилно съгласувани, една качествено произведена RFID карта за контрол на достъпа ще работи надеждно.