Защо летищната сигурност разчита на биометрични RFID смарт карти

Защо летищната сигурност се нуждае от по-надежден контрол на самоличността на персонала

Летищната сигурност не се изчерпва с пътници, паспорти и рентгенови скенери. Зад всеки терминал има динамична среда от ограничени врати, изходи към перона, багажни помещения, сервизни тунели, зони за обслужване на самолети, кетъринг рампи, горивни зони, контролни зали, карго складове, коридори за екипажи и временни точки за достъп на подизпълнители. Всеки ден хиляди хора трябва да преминават през тези пространства. Част от тях са служители на авиокомпании. Други са летищен персонал, почистващи екипи, инженери, кетъринг оператори, наземно обслужване, охрана, митнически служители, карго работници или аварийни подизпълнители. Ако контролът на достъпа е слаб, защитата на цялото летище става много по-трудна.

Именно затова биометричните RFID смарт карти получават все по-сериозно внимание в летищната сигурност. Обикновената RFID карта за достъп може да отвори врата, когато бъде доближена до четец. Това е полезно, но доказва само, че картата е налична. Не доказва, че правилният човек я държи. Биометричната смарт карта променя въпроса. Вместо системата да пита само „валидна ли е тази идентификация?“, тя проверява и „дали човекът, който я използва, е регистрираният притежател?“. В среда с висока степен на сигурност като летище тази разлика е съществена.

Какво добавя една биометрична RFID смарт карта

Биометричната RFID смарт карта обикновено комбинира безконтактен чип с биометричен сензор или възможност за биометрично съпоставяне. При много решения пръстов отпечатък се записва към картата, а самата карта извършва match-on-карта биометрична автентикация. Потребителят докосва сензора на картата, картата проверява пръстовия отпечатък локално и след това RFID смарт картата комуникира с четеца за достъп. Четецът не трябва да получава суровото изображение на отпечатъка. Летището получава по-силна автентикация, докато биометричният шаблон на човека може да остане защитен в самия идентификационен носител. За контрол на достъпа в летища това е силен модел, защото повишава увереността в самоличността, без всяка врата да се превръща в бавна точка за регистрация.

Отдел за поддръжка на летище във Франкфурт имаше проблем със споделяне на карти за достъп в хангарни зони. Техниците работеха под напрежение и карта, оставена върху работна маса, можеше да бъде взета за бързо преминаване през ограничена врата. Никой не планираше инцидент със сигурността, но навикът беше рисков. Летището тества биометрични RFID карти за ръководители на хангари и инженери по поддръжка с висок достъп. Взета назаем карта вече не работеше, освен ако регистрираният потребител не докосне биометричния сензор. Събитието на вратата също показваше потвърдена биометрична карта, а не просто номер на карта. Екипът не премахна всички останали мерки за достъп, но неформалното споделяне на карти спадна почти веднага.

Защо летищата предпочитат биометрични RFID карти при високорискови врати

Най-важната причина летищата да харесват биометричните RFID карти е, че те засилват проверката на самоличността директно в точката на достъп. Традиционните биометрични системи често изискват четец за пръстов отпечатък, терминал за лицево разпознаване или ирисов скенер на вратата. Това може да работи, но инсталирането на биометрични терминали на стотици врати може да бъде скъпо, натрапчиво и бавно. Биометричната смарт карта премества част от биометричната проверка в самия идентификационен носител. Съществуващите безконтактни четци за контрол на достъпа могат да бъдат надградени или интегрирани по-лесно в зависимост от системата. Картата се превръща в преносим пазач на самоличността.

Регионално летище в Денвър имаше над 600 контролирани врати в задни терминални зони, автомобилни портали, зони за обработка на багаж, офиси и помещения за поддръжка. Подмяната на всеки четец с пълен биометричен терминал не беше практична. Летището започна с биометрични RFID смарт карти за служители, които имаха достъп до зони за движение на самолети и защитени оперативни помещения. Четецът за достъп продължи да извършва картовата транзакция, докато картата изискваше съвпадение на пръстов отпечатък, преди да освободи отговора на идентификационните данни. Летището насочи по-силния идентификационен носител там, където рискът беше най-висок, вместо да изгражда наново цялата мрежа за достъп наведнъж.

Намаляване на риска при изгубени летищни пропуски

Загубата на карта е друг болезнен проблем. Летищният персонал се движи бързо. Пропуски падат от връзки, остават в шкафчета, стоят в джобове на якета или изчезват при смяна на екипи. При обикновена карта екипът по сигурността трябва да се надява загубата да бъде докладвана бързо. Ако някой намери картата преди тя да бъде деактивирана, възниква прозорец на риск. Биометричната карта намалява този риск, защото самото притежание не е достатъчно. Все още са нужни процедури за отнемане на права, но експозицията при изгубена карта е по-малка.

Кетъринг подизпълнител на голямо летище в Доха имаше проблем със загубени карти сред нощни екипи за доставки. Служителите се движеха между кухни, товарни рампи и зони за обслужване на самолети. Един изгубен пропуск предизвика спешен преглед на достъпа, защото беше валиден за няколко вътрешни маршрута. Подизпълнителят въведе биометрични смарт карти за ръководители на екипи и шофьори, влизащи в кетъринг ленти към перона. Когато по-късно карта беше оставена в автомобил, тя не можеше да бъде използвана от друг работник, защото изискваше регистрирания пръстов отпечатък. Сигурността все пак я деактивира, но случаят беше много по-малко тревожен от загуба на обикновен активен пропуск.

Предотвратяване на споделяне на идентификационни данни в ежедневната работа

Летищата харесват тези карти и защото намаляват изкушението за споделяне на достъп. В много обекти реалният проблем не е кинематографичен нарушител. Проблемът е удобството. Работник дава карта на колега, защото колегата е забравил своята. Подизпълнител използва пропуск на ръководител, защото така си спестява ходене до офиса по сигурността. Ръководител на смяна държи резервна карта в чекмедже за спешен достъп. Такива навици тихо разрушават дисциплината в контрола на достъпа. Биометричната автентикация прави тези преки пътища много по-трудни.

Компания за обработка на багаж в Сидни имаше повтарящи се одитни забележки за споделяне на пропуски в сортировъчни зони. Камерите показваха как работници понякога си подават карти, когато четец блокира достъпа до ограничена зона около лентов транспортьор. Компанията премина към биометрични RFID смарт карти за високорискови помещения с лентови системи. Работниците все още можеха да влизат бързо, но само със собствен удостоверен идентификационен носител. След няколко седмици ръководителите забелязаха по-малко аларми на врати, свързани с следване без разрешение, и по-малко обходни решения от типа „забравих си пропуска“. Картата не реши всеки проблем на човешкото поведение, но премахна най-лесния пряк път.

Предимства за поверителност, скорост и контрол на подизпълнители

Друго предимство е архитектурата на поверителност. Някои летищни работници се притесняват от централни биометрични бази данни и това безпокойство е разбираемо. Добре проектираната биометрична смарт карта може да поддържа match-on-карта или проверка на биометрията на ниво карта, при която биометричният шаблон се съхранява и сравнява в картата или защитения елемент, вместо постоянно да се предава към централен четец на вратата. Летището все още се нуждае от надеждна регистрация, политики и защита на данните, но тази архитектура може да намали количеството биометрични данни, които се движат през мрежата за контрол на достъпа.

Карго терминал в Амстердам срещна съпротива, когато предложи стенни четци за пръстови отпечатъци на входовете за персонал. Работниците се тревожеха, че отпечатъците им ще се съхраняват в множество системи на различни доставчици. Екипът по сигурността преработи плана и тества биометрични RFID карти, които извършваха локална проверка на пръстов отпечатък върху картата. Системата за достъп получаваше валиден отговор на идентификационните данни след успешна проверка на картата, а не сурово сканиране на отпечатък на всяка врата. Приемането от работниците се подобри, защото летището можеше ясно да обясни разликата: картата проверява човека, а вратата проверява картата.

Запазване на бързото движение на персонала в натоварени летищни зони

Скоростта е критична. Летищните врати не могат да се държат като бавен граничен пункт всеки път, когато служител влиза в защитена зона. Наземното обслужване, почистващите екипи на самолети, персоналът по поддръжка и аварийните екипи се нуждаят от бърз достъп. Биометричната смарт карта може да бъде по-бърза от отделен биометричен терминал, защото потребителят може да се удостовери върху картата, докато се приближава към четеца. В някои работни процеси служителят докосва сензора на картата, представя картата и четецът разрешава достъпа с познато движение. Процесът все още се усеща като достъп с пропуск, но с по-силна проверка на самоличността.

Японско летище тества биометрични RFID карти на входове към коридори за екипажи близо до изходите за ранни сутрешни полети. Първоначалният страх беше, че картите ще забавят подготовката за качване. След обучение членовете на екипажа се научиха да поставят палец върху картата, докато вървят към четеца. Когато стигнеха до вратата, картата вече беше готова. Достъпът беше само малко по-бавен от обикновен безконтактен пропуск и много по-бърз от използване на отделен терминал за пръстов отпечатък при пиково движение на екипажи. Летището запази системата за ограничени врати само за екипажи и използва обикновени пропуски за офис зони с по-нисък риск.

Контрол на временни подизпълнители и краткосрочни идентификационни носители

Биометричните карти са полезни и за подизпълнители и временен достъп. Летищата постоянно работят със строителни проекти, поддръжка на оборудване, договори за почистване, IT надграждания, ремонти на авиокомпании и аварийни дейности. Временните работници имат нужда от достъп, но правата им трябва да бъдат строго контролирани. Биометричната RFID смарт карта може да помогне да се гарантира, че пропускът на подизпълнител се използва само от лицето, което е регистрирано и одобрено. Това е особено полезно, когато временни карти са валидни за чувствителни зони само за кратък период.

Проект за обновяване на терминал в Париж включваше електротехнически подизпълнители, работещи близо до инфраструктура за проверка на багаж. Летището издаде биометрични RFID карти за подизпълнители, валидни само за определени времеви прозорци и работни зони. Всяка карта изискваше проверка на пръстов отпечатък, преди да може да се използва при ограничени врати. Когато един подизпълнител се опита да предаде карта на друг работник, за да вземе оборудване, картата отказа. Инцидентът беше малък, но показа защо системата има значение. Временният достъп не се превърна в прехвърляем достъп.

Летищни приложения отвъд обикновените врати за персонал

Вратите за превозни средства към перона са друг силен сценарий на употреба. Шофьори на кетъринг камиони, горивни автомобили, сервизни бусове, багажни трактори и други обслужващи превозни средства може да трябва да влизат бързо в контролирани зони. Обикновена карта за портал може да бъде оставена в автомобила или споделена между шофьори. Биометричен идентификационен носител, свързан с конкретния шофьор, може да намали риска достъпът на превозното средство да се отдели от личната самоличност. Той също помага при разследвания, защото събитието за достъп е по-силно свързано с упълномощения човек.

Летище в Йоханесбург използваше RFID достъп на автомобилни портали за сервизни камиони. Тагът на превозното средство идентифицираше камиона, но самоличността на шофьора беше по-слаба, защото картите за портала понякога се държаха в кабината. Летището добави биометрични RFID смарт карти за шофьори, влизащи в по-високорискови ленти към перона. Системата на портала проверяваше както самоличността на превозното средство, така и удостоверения пропуск на шофьора. Ако правилният камион пристигнеше с неправилния шофьор, порталът не се отваряше автоматично. Летището създаде по-силна връзка между човек, превозно средство и събитие за достъп.

Защита на летищни контролни зали и критични системи

Зоните с висока сигурност вътре в летищата са естествено приложение. Оперативни контролни зали, помещения за IT мрежово оборудване, центрове за видеонаблюдение и сигурност, зони за управление на багажни системи, контролни шкафове на горивни системи и аварийни командни помещения често изискват по-силен достъп от стая за персонал или офис коридор. Биометричните смарт карти могат да поддържат многофакторна автентикация, без да се монтират обемисти биометрични терминали на всяка чувствителна врата. Картата комбинира притежание и биометрична проверка, докато четецът и системата за достъп налагат правата.

Средно голямо летище в Торонто надгради достъпа до помещенията си за мрежово оборудване след одит по киберсигурност. IT екипът искаше по-силно доказване на самоличност, но не желаеше биометрия с камери в малки технически пространства. На одобрени мрежови инженери бяха издадени биометрични RFID смарт карти. Картата трябваше да бъде биометрично потвърдена, преди четецът да я приеме, а събитието за достъп се записваше към конкретния инженер. Летището запази и PIN изисквания за определени събития извън работно време. Идентификационният носител стана част от многослойна сигурност, а не самостоятелно чудодейно решение.

Изисквания за издръжливост, интеграция и регистрация

Материалът и издръжливостта на картата са по-важни, отколкото много купувачи очакват. Летищните идентификационни носители се използват всеки ден. Те се закачат на връзки, стоят в държачи за пропуски, носят се в дъжд, падат върху бетон, излагат се на слънце, трият се в ключове и се използват с ръкавици. Биометричната карта съдържа и сензор или свързана електроника. Тя трябва да издържи реалната летищна среда, без да стане крехка. При идентификационни носители за авиационна сигурност купувачите трябва да тестват издръжливостта на картата, живота на сензора, безконтактната четимост, поведение без батерия или с помощна батерия, ако е приложимо, и съвместимостта със съществуващи четци.

Компания за наземно обслужване в Сингапур тества биометрични RFID карти за ръководители на перона. Първата мостра работеше добре в офис, но имаше затруднения, когато ръководителите носеха тънки работни ръкавици или имаха мокри ръце след дъжд. Доставчикът коригира дизайна на сензора и добави обучение за проверка със сухо докосване преди достъп. Компанията избра и по-здрав корпус на картата и защитен държач за пропуск, който не блокира безконтактната антена. Финалното внедряване успя, защото картите бяха тествани на перона, а не само в заседателна зала.

Как биометричните карти да работят с летищните системи за сигурност

Интеграцията със съществуващите летищни системи за сигурност е друг ключов въпрос. Биометричната смарт карта трябва да работи със софтуер за контрол на достъпа, контролери на врати, четецова инфраструктура, системи за управление на самоличности, управление на посетители, офиси за издаване на пропуски, процеси за отнемане на права и одитни отчети. Биометричната функция не бива да създава отделен остров, който екипът по сигурността не може да наблюдава. Ако картата проверява потребителя локално, но системата за достъп не може да записва полезни събития, да разследва откази или бързо да деактивира идентификационни носители, летището няма да бъде удовлетворено.

Карго летище в Белгия тества биометрични карти, които технически работеха, но предоставяха слаба одитна информация. Системата за достъп виждаше само общ номер на карта и не можеше да различи неуспешен биометричен опит от обикновено събитие с невалидна карта. Мениджърите по сигурността искаха по-добра диагностика. Втората интеграция предостави статус кодове за биометрично потвърдено, биометрично неуспешно, изтекла карта и отказан достъп по зона. Това направи картите оперативно полезни. Летищната сигурност не се нуждае само от отваряне на врати. Тя се нуждае от обясними събития.

Защо качествената регистрация определя реалната стойност за сигурността

Биометричната регистрация трябва да се управлява внимателно. Ако регистрацията е прибързана, непоследователна или слабо контролирана, цялата програма с карти ще страда. Персоналът се нуждае от ясно доказване на самоличност, правилно заснемане на пръстов отпечатък, резервни процедури за хора, чиито отпечатъци са трудни за регистрация, и правила за подмяна на карти. В авиационна среда регистрацията не е само технически процес. Тя е част от управлението на издаването на идентификационни носители. Най-силната карта е слаба, ако е регистриран грешният човек или ако заместващи карти се издават небрежно.

Голямо летище в Мадрид пилотира биометрични RFID смарт карти с ръководители на почистващи екипи. Технологията работеше, но ранните регистрационни сесии бяха прибързани по време на смени. Някои потребители имаха отпечатъци с ниско качество и получаваха фалшиви откази на врати. Летището премести регистрацията в контролиран процес в офиса за пропуски, почистваше сензора между потребители, обучи персонала и засне няколко пръста, когато политиката го позволяваше. Фалшивите откази намаляха и доверието на потребителите се подобри. Урокът беше прост: сигурността на биометричната карта започва преди картата изобщо да стигне до врата.

Планиране на резервни процедури и контрол на разходите

Резервните процедури също са важни. Какво се случва, ако работник нарани пръст? Какво става, ако сензорът на картата се повреди? А ако отпечатъкът на служител е труден за разчитане след ръчна работа? А ако аварийни екипи имат нужда от достъп при необичайни условия? Летищната сигурност не може да разчита на система без практичен път за изключения. Резервният процес трябва да бъде сигурен, записван и контролиран, а не импровизиран на вратата. Възможностите могат да включват контролиран override, втори регистриран пръст, временен идентификационен носител, PIN плюс одобрение от ръководител или контролирано преиздаване.

База за поддръжка на самолети в Бризбейн издаде биометрични RFID карти на инженери, работещи в ограничени зони за инструменти и части. Един инженер нарани палец по време на ремонт през уикенда и не можеше да се удостовери с обичайния пръст. Тъй като процесът на регистрация беше заснел втори пръст, той можеше да продължи работа без заобикаляне на сигурността. Системата също записваше кой биометричен слот е използван. По-късно летището направи регистрацията на няколко пръста стандарт за персонал с висок достъп. Добрата система за сигурност трябва да работи с реални хора, а не с идеални потребители от учебник.

Използване на биометрични карти там, където рискът оправдава разхода

Цената често е първото възражение. Биометричните RFID смарт карти струват повече от стандартните RFID карти за достъп. Регистрацията отнема повече време. Интеграцията може да изисква надграждане на четци, софтуерни промени, обучение на персонала и актуализиране на политики. Но летищата трябва да сравняват този разход с риска от споделени пропуски, изгубени карти, злоупотреба от подизпълнители, скъпи преоборудвания на врати с висока сигурност, одитни забележки и ръчни проверки на самоличността. За всяка врата и всеки служител биометричните карти може да са прекомерни. За чувствителни летищни зони възвръщаемостта може да бъде убедителна.

По-малко летище в Норвегия реши да не издава биометрични смарт карти на всеки служител. Вместо това създаде многостепенен план за идентификационни носители. Стандартни RFID карти обслужваха офисите и общите зони за персонал. Биометрични RFID карти се изискваха за контролни зали към перона, защитени складове за поддръжка, автомобилни портали и достъп до управление на багажни системи. Летището запази проекта достъпен, като съобрази силата на идентификационния носител с нивото на риск. Сигурността се подобри, защото най-силните карти бяха поставени там, където обикновените пропуски създаваха най-голяма експозиция.

Одитни следи, дизайн на врати и проверки при закупуване

Биометричните RFID карти помагат и за одитните следи. Когато регулатор, вътрешен одитор или комитет по сигурността преглежда събития за достъп, разликата между „използвана карта“ и „картата е използвана от потвърден притежател“ може да бъде важна. Това не доказва всеки детайл от поведението на човека след влизане и не трябва да заменя камери, охрана или мерки против следване без разрешение. Но създава по-силно събитие за достъп на вратата. При разследвания по сигурността по-високата увереност в самоличността спестява време.

Голямо летище в Близкия изток прегледа събитие за достъп извън работно време в ограничена зона за багаж. При старата система сигурността щеше да знае само, че е използвана валидна карта. С биометрични RFID карти системата показваше, че картата е преминала локална проверка на пръстов отпечатък преди достъп. Разследващите все още провериха видео и графици на смени, но събитието за достъп беше по-силно доказателство. Картата не беше просто намерена или взета назаем. Тя беше използвана от регистрирания притежател.

Защо биометричните карти все още се нуждаят от добра физическа сигурност

Купувачите трябва да разберат също, че биометричните карти не заменят добрия дизайн на вратите. Следване без разрешение все още е възможно, ако един удостоверен потребител отвори врата и друг човек го последва. Автомобилните портали все още се нуждаят от контрол на лентите. Чувствителните помещения може все още да изискват камери. Четците за пропуски трябва да имат сигурен монтаж и защитена мрежова връзка. Биометричната RFID смарт карта е по-силен идентификационен носител, а не цялостна летищна система за сигурност сама по себе си. Най-добри резултати има, когато се комбинира с anti-passback, сензори на врати, видео, контрол на посетители, прегледи на достъпа и обучение на персонала.

Екип по сигурността в Рим научи това след въвеждане на биометрични карти на ограничен вход за поддръжка. Картите работеха добре, но работници понякога задържаха вратата за колеги по време на смени. Летището добави сензори против следване без разрешение, по-ясни табели и напомняния от ръководители. Биометричната карта доказваше кой е отворил вратата, но физическият вход все още се нуждаеше от контрол на поведението. Летището запази картите и подобри процеса около самия вход.

Въпроси при закупуване за екипи по летищна сигурност

За екипите по закупуване проверъчният списък е практичен. Попитайте дали картата поддържа безконтактните RFID технологии, които вече се използват на вашето летище, например MIFARE DESFire или друга защитена платформа за смарт карти. Попитайте дали биометричното съпоставяне се извършва върху картата или в бекенд система. Попитайте как се съхраняват и защитават биометричните шаблони. Попитайте дали картата може да работи със съществуващи RFID четци или изисква нов хардуер за четене. Попитайте за проценти на фалшив отказ, процедура за регистрация, издръжливост, поведение с ръкавици, поведение при мокри пръсти, отнемане на права, одитни логове и резервен достъп. Поискайте пилот в реални летищни зони, а не само офис демонстрация.

Защо биометричните RFID смарт карти се превръщат в по-силен летищен идентификационен носител

Летищната сигурност разчита на биометрични RFID смарт карти, защото те решават много конкретна слабост в традиционния контрол на достъпа. Обикновената RFID карта доказва притежание. Биометричната RFID карта може да докаже притежание плюс присъствие на регистрирания потребител. В среда, където ограничен достъп трябва да остане обвързан с реална самоличност, тази допълнителна стъпка има значение. Тя намалява споделянето на карти, понижава риска при изгубен пропуск, подобрява одитната увереност, подкрепя контрола на подизпълнители и засилва достъпа до чувствителни зони, без всяка врата да се превръща в сложен контролен пункт.

Най-добрите внедрявания са селективни, реалистични и добре тествани. Използвайте биометрични смарт карти там, където увереността в самоличността е най-важна. Поддържайте регистрацията контролирана. Защитавайте биометричните данни. Интегрирайте правилно със системата за контрол на достъпа. Обучете персонала така, че картите да се усещат нормално, а не плашещо. Поддържайте резервни процедури за реални условия. Биометричната RFID смарт карта не е магия. Тя е по-силен ключ. А на летище по-силен ключ в правилните ръце може да направи цялата система за сигурност по-чиста, по-бърза и по-трудна за злоупотреба.