RFID срещу GPS за проследяване на активи

RFID срещу GPS за проследяване на активи: започнете с реалния бизнес въпрос

Когато купувач попита дали RFID или GPS е по-доброто решение за проследяване на активи, честният отговор е, че въпросът все още не е достатъчно конкретен. Истинският въпрос е какъв актив проследявате, къде се движи, колко често се мести, каква точност на видимост е необходима на бизнеса и каква инфраструктура е готова да поддържа операцията. Компания, която проследява палети в склад, решава съвсем различен проблем от компания, която следи ремаркета в няколко щата. Болница, която иска да намира инвалидни колички на закрито, не е изправена пред същото предизвикателство като строителен изпълнител, който трябва да наблюдава генератори на отдалечени обекти. Затова RFID срещу GPS за проследяване на активи не е състезание коя технология изглежда по-добре. Това е решение за работен процес, география, честота на актуализациите и разликата между видимост, базирана на събития, и видимост, базирана на местоположение.

И двете технологии могат да бъдат изключително полезни. И двете могат да разочароват, когато купувачите ги прилагат към неподходяща задача. RFID проследяването на активи обикновено е най-силно, когато бизнесът трябва да знае, че маркиран актив е преминал през определена контролна точка, влязъл е в зона, напуснал е помещение, появил се е на рафт или може бързо да бъде преброен в контролирана среда. GPS проследяването на активи обикновено е най-подходящо, когато активът се движи през широки открити територии и бизнесът се нуждае от текуща географска позиция, история на маршрута или видимост върху автопарк. Объркването започва, когато хората използват израза проследяване на активи така, сякаш винаги означава едно и също.

Това объркване се вижда още в началото на разговорите за покупка. Един екип казва, че иска проследяване на активи в реално време, но всъщност се нуждае от по-бързо складово проследяване при врати и зони за подготовка. Друг екип казва, че иска вътрешно проследяване на активи, но реално търси надежден начин да намира мобилно медицинско оборудване между отделенията. Друг купувач иска да проследява контейнери в глобален мащаб, когато действителната нужда е да знае дали контейнерът е достигнал двора, напуснал е двора или е пристигнал при клиента. Докато тези разлики не бъдат изяснени, RFID и GPS се сравняват по начин, който не е справедлив към нито една от двете технологии.

Как работят RFID и GPS в проекти за проследяване на активи

RFID работи чрез RFID етикети и RFID четци. В много бизнес среди, особено при пасивен UHF RFID, силата на системата идва от четене без пряка видимост и от възможността бързо да се откриват много маркирани артикули. Това прави RFID привлекателен избор за проследяване на инвентар, складово проследяване на активи, проследяване на оборотни активи, проследяване на инструменти и контрол на процеси чрез контролни точки. GPS работи по различен начин. GPS тракерът определя позиция чрез сателитни сигнали и след това обикновено изпраща тази информация през комуникационна мрежа. Това прави GPS подходящ за превозни средства, ремаркета, външно оборудване, мобилни активи, които пътуват на дълги разстояния, и всичко, което изисква постоянна или периодична географска видимост в широка зона.

Дистрибутор на напитки видя тази разлика много ясно, когато едновременно прегледа своя автопарк за доставки и оборотните клетки. Първоначално висшето ръководство се надяваше една технология за проследяване да покрие и двете нужди. Мениджърът на автопарка искаше да вижда къде се намират камионите през деня, което естествено насочваше към GPS проследяване на автопарк. Мениджърът на склада искаше по-бърза видимост върху металните ролкови клетки, които се движат през дистрибуционния център и местните депа. Това също звучеше като проследяване на активи, но изискваше различна логика. GPS помогна за камионите на пътя. RFID имаше повече смисъл за движението на клетките през врати, линии за подготовка и връщания в депа. Компанията постигна по-добри резултати едва след като прие, че думата проследяване прикрива два различни бизнес въпроса.

Защо GPS невинаги е по-добрият избор

Една от най-големите грешки на купувачите е предположението, че GPS винаги е по-добър, защото звучи по-модерно и по-буквално. Все пак GPS показва местоположение на карта. Това изглежда интуитивно. Но GPS не е автоматично по-добрият избор само защото точката на картата изглежда впечатляващо в софтуера. Ако активът прекарва по-голямата част от живота си на закрито, под покрив, в склад, върху метални стелажи, в шкафове или преминава през тесни контролни точки, където дефинираните отчитания са по-важни от географска ширина и дължина, GPS може да стане неудобен, скъп или ненадежден за задачата. Вътрешните среди могат да отслабят или усложнят сателитното позициониране, а захранването на GPS устройство върху всеки актив с ниска стойност често е нереалистично.

Регионална болница установи това при оценка на мобилни инфузионни помпи и специализирани колички. Първоначалният импулс беше да се поиска GPS, защото ръководството свързваше GPS с яснота на местоположението. След началото на теста ограниченията станаха очевидни. Оборудването прекарваше по-голямата част от времето си в голям комплекс от сгради, понякога паркирано в ниши, понякога преместено между отделения, като често беше нужна видимост на ниво стая или отделение, а не външни координати. GPS не беше правилният избор за този вътрешен проблем. Болницата се насочи към RFID подход за видимост при контролни точки и входове в помещения, като остави GPS за линейки и активи за транспорт извън обекта.

Къде RFID става недостатъчен

RFID има обратния проблем при външни сценарии на дълги разстояния. Купувачите понякога приемат, че RFID може да реши всеки проект за проследяване на активи, защото са виждали успеха му в търговски инвентар, складови портали и инструментални помещения. Но RFID зависи от инфраструктура от четци и от ясно определени възможности за отчитане. Ако активът се движи по магистрали, между градове или из големи отдалечени строителни обекти без надеждни точки за четене, стандартният RFID сам по себе си няма да осигури непрекъснатата географска осведоменост, която GPS може да даде. Етикетът може да бъде прочетен само когато се доближи до съвместим четец. Това е идеално за някои работни процеси и напълно недостатъчно за други.

Компания за отдаване под наем на строително оборудване се изправи точно пред такова решение. Тя имаше по-малки инструменти, приставки и оборотни контейнери, които се движат към и от оградени депа, както и генератори и компресори с висока стойност, пътуващи между отдалечени външни локации. Първоначално компанията разгледа единна RFID система за проследяване на активи, защото в протоколите от вътрешните срещи терминът проследяване на активи обхващаше всичко. След по-внимателен преглед екипът осъзна, че по-малките активи се нуждаят от по-бърза регистрация при вход и изход в дворове и сервизни зони, където RFID контролните точки работят добре. По-голямото оборудване на терен трябваше да бъде намирано в широки райони, понякога извън работно време, а GPS беше по-подходящ за това. Крайното решение използва RFID там, където инфраструктурата контролира движението, и GPS там, където географията определя риска.

Разходи, управление на батерии и оперативна икономика

Разходите са друга област, в която сравнението често се изкривява. Пасивните RFID етикети могат да бъдат евтини при мащаб, особено в сравнение със захранвани устройства за локация. Но RFID системите включват също четци, антени, портали, RFID ръчен четци, софтуерна интеграция и настройка на място. GPS тракерите обикновено струват повече на актив и въвеждат въпроси, свързани с батерии или управление на захранването, но може да изискват по-малко фиксирана инфраструктура от четци, ако активът вече се движи на открито и има достатъчна стойност, за да оправдае устройството. Затова по-добрият въпрос не е коя технология е по-евтина. По-добрият въпрос е коя структура на разходите съответства на групата активи и проблема с видимостта.

Управлението на батериите заслужава специално внимание, защото тихо променя икономиката на проекта. Пасивните RFID етикети не се нуждаят от собствена батерия, което е една от причините да се мащабират толкова добре за кашони, облекло, файлове, тави, инструменти, контейнери и много оборотни активи. GPS устройствата за проследяване се нуждаят от захранване, а то трябва да идва от превозно средство, батерия на по-голям актив или сменяем източник на енергия. За ремаркета, камиони, захранвано оборудване или външни активи с висока стойност това често е приемливо. За хиляди активи с ниска стойност може да се превърне в скрито оперативно натоварване. Купувачите, които сравняват само покупната цена и пренебрегват модела за поддръжка, обикновено остават изненадани по-късно.

Компания за полеви услуги научи това, докато се опитваше да подобри видимостта върху инструменти. Ръководството хареса идеята да вижда всеки актив на карта, затова GPS изглеждаше привлекателен на пръв поглед. Но много от проследяваните артикули бяха по-малки инструменти и куфари, които бързо циркулираха между техници, ванове и депа. Захранването и поддръжката на GPS хардуер върху толкова много активи създаваше прекалено голямо натоварване спрямо стойността. Компанията постигна по-добри резултати, като използва RFID за преходи през депо и проверки при товарене на ванове, а GPS запази за превозни средства и по-малък брой мобилни единици с висока стойност, които наистина оправдаваха наблюдение на карта.

Модели на местоположение: данни за събития срещу видимост на карта

Друга важна разлика е как всяка технология мисли за местоположението. RFID често доказва, че нещо е преминало през точка, влязло е в определена зона или присъства по време на сканиране. GPS оценява къде се намира нещо в по-широка външна география. Това може да звучи като малка разлика, но променя целия модел на данните. Ако бизнесът трябва да знае дали актив е издаден, върнат, натоварен, разтоварен или преброен, RFID данните за събития може да са по-ценни от поток от координати. Ако бизнесът трябва да знае дали ремарке е паркирано близо до Dallas или вече е извън Houston, RFID контролните точки сами по себе си не са достатъчни.

Оператор в хранителната логистика видя този контраст в ежедневната работа. Хладилните му ремаркета се нуждаеха от GPS, защото диспечерите искаха видимост на маршрута, информация за престой и сигнали при неочаквано спиране по време на транспорт. В същото време оборотните палети и изолираните ролкови контейнери в регионалния хъб имаха нужда от много по-локален отговор. Складовият екип не се интересуваше от карта за тези активи. Той се интересуваше дали активите са влезли в зоната на рампата, напуснали са със shipment или са се върнали празни. RFID подкрепяше този оперативен поток по-добре, защото улавяше отделни движения в точките, където бизнесът реално взема решения.

Защо точността трябва да бъде дефинирана преди избора на технология

Точността също може да подведе купувачите, ако не определят какво означава точно. GPS може да бъде много полезен на открито, но не отговаря автоматично на въпроси за прецизно вътрешно местоположение или контролни точки. RFID може да бъде изключително точен при портали, помещения, клетки или работни станции, ако е проектиран правилно, но не създава жива карта на всеки актив навсякъде. Една технология може да бъде точна за един тип въпрос и слаба за друг. Грешният проектен екип ги сравнява така, сякаш точността е едно-единствено число.

Фармацевтичен дистрибутор се сблъска с този проблем при проучване на активи за студена верига и вътрешно складово оборудване. За пътното движение на специализирани активни контейнери GPS видимостта имаше смисъл, защото бизнесът искаше локация по време на транспорт и увереност в маршрута. За складовите колички обаче смисленият въпрос не беше къде на Земята се намира количката, а дали е влязла в помещението за опаковане, преместена е в зоната за подготовка или е оставена в грешна зона. RFID даде по-добра оперативна точност, защото работният процес зависеше от процесни преходи, а не от външни координати.

Разлики в мащаба и инфраструктурата между RFID и GPS

Мащабът е още един практически разделител. Ако компания иска да маркира хиляди или десетки хиляди активи във вътрешни обекти, RFID често става по-реалистичен от GPS, защото икономиката на пасивните етикети е по-благоприятна, а четенето при контролни точки може да обхване много артикули. GPS става по-убедителен, когато броят на активите е по-малък, стойността на актив е по-висока и нуждата от видимост се простира през широка външна територия. Затова GPS е често срещан при проследяване на автопарк и ремаркета, докато RFID е по-разпространен при проследяване на инвентар, складови активи и контрол на оборотни артикули.

Дистрибутор на потребителска електроника откри това, докато сравняваше възможности за клетки, мотокари и изходящи камиони. Изходящите камиони очевидно бяха кандидати за GPS, защото бизнесът искаше видимост на пътя и увереност в очакваното време на пристигане. Мотокарите и клетките бяха различни. Мотокарите рядко напускаха обекта и най-вече се нуждаеха от видимост при преходи между двор и сграда. Клетките се движеха в голям обем и имаха нужда от потвърждение при врати, а не от точки на карта. След като компанията раздели класовете активи, вместо да преследва мечта за една платформа за всичко, архитектурата стана много по-лесна за обосноваване.

Инфраструктурата също има значение. RFID се нуждае от четци там, където трябва да се случват събитията на отчитане. GPS се нуждае от достатъчен сигнал и комуникационна поддръжка, за да подава полезни позиции. Купувачите понякога мислят, че GPS премахва инфраструктурата, но това е вярно само частично. Той може да намали нуждата от фиксирани четци, но все пак зависи от управление на устройства, свързаност, софтуер и захранване. RFID инфраструктурата е по-видима, защото можете да видите четците, антените, порталите или ръчните устройства. GPS инфраструктурата е по-малко видима, но също толкова реална. Правилният избор зависи от това дали бизнесът е по-подходящ за дефинирани точки на четене или за отчитане на местоположение чрез устройства.

Металообработваща компания научи това, когато разгледа вътрешни стелажи за незавършено производство и ремаркета за изходящи доставки. GPS изглеждаше привлекателен, защото ръководството харесваше идеята за по-малко физически контролни точки в завода. Но стелажите се намираха в плътна вътрешна среда, където процесните преходи бяха по-важни от позициите на карта. RFID порталите и ръчните отчитания се оказаха по-естествени за вътрешния поток на активи. GPS все още имаше роля при ремаркетата, които напускат обекта. Бизнесът стигна до по-ясно разделение: RFID за контролирано вътрешно движение, GPS за видимост на открит път.

Избор между RFID, GPS или хибридна архитектура за проследяване

Има и човешки фактор при внедряването. RFID често пасва добре, когато бизнесът е готов да инсталира врати, четци, шкафове или процедури с ръчни устройства и иска по-малко ръчно сканиране. GPS пасва добре, когато бизнесът е готов да управлява захранвани устройства и се интересува от видимост на ниво маршрут или терен. Ако персоналът и културата на поддръжка не са подготвени за смяна на батерии, проблеми с манипулации или сервизиране на устройства, GPS внедряване върху неподходящ клас активи може да стане разочароващо. Ако обектът не е готов да създаде смислени точки за четене, RFID също може да не даде очакваните резултати. Изборът на технология трябва да съответства на оперативната дисциплина, а не само на амбицията.

В много компании най-разумният отговор не е RFID или GPS. Той е RFID и GPS за различни слоеве от портфолиото активи. Външно оборудване с висока стойност, превозни средства, ремаркета и полеви генератори може да оправдаят GPS. Инструменти, палети, оборотни опаковки, складови колички, носители на инвентар и вътрешни оперативни активи може да са много по-подходящи за RFID. Грешката е тези технологии да се третират като идеологически лагери, вместо като практични инструменти.

Производител на напитки в крайна сметка избра точно този път. Той използва GPS за автопарка от камиони и избрана група хладилни активи с висока стойност, които пътуват по дълги маршрути за доставка. За оборотните ролкови клетки и вътрешните активи за движение между производствени и дистрибуционни обекти използва RFID. Този хибриден подход не създаде объркване. Той намали объркването, защото всяка технология най-накрая получи задача, за която е естествено подходяща.

Практични въпроси, които купувачите трябва да зададат преди решението

И така, коя технология да изберете за проследяване на активи. Ако активът се движи през широки открити територии и бизнесът се нуждае от реална географска позиция, видимост на маршрута или подкрепа при възстановяване, GPS обикновено има по-силен аргумент. Ако активът се намира основно във вътрешни обекти, преминава през определени врати или процесни точки, или съществува в достатъчно голям обем, така че захранвани тракери да нямат икономически смисъл, RFID обикновено е по-добрият избор. Ако проектният екип продължава да използва думата проследяване, без да дефинира дали тя означава потвърждение при контролна точка, наличие в инвентара, вътрешна видимост, преходи в двор или местоположение на карта, решението ще остане неясно.

По-добрият начин да се вземе решение е да се зададат по-точни въпроси. Активът основно на закрито ли е или на открито. Движи ли се на дълги разстояния или в контролирани обекти. Нуждаете ли се от непрекъснато местоположение или от надеждно улавяне на събития. Проследявате ли няколко мобилни активи с висока стойност или хиляди оперативни артикули с по-ниска стойност. Можете ли да поддържате захранване и обслужване на устройства. Бизнесът би ли спечелил повече от карта или от точни отчитания при ключови преходи. Тези отговори са много по-важни от общи твърдения коя технология е по-напреднала.

В крайна сметка RFID срещу GPS за проследяване на активи не е състезание между победител и губещ. Това е избор между два много различни модела на видимост. RFID често е най-добър, когато бизнесът иска мащабируема идентификация в определени точки. GPS често е най-добър, когато бизнесът иска по-широка външна осведоменост за местоположение във времето. Купувачите, които разбират тази разлика, обикновено спират да питат коя технология звучи по-добре и започват да питат коя съответства на живота на актива. Това е въпросът, който води до по-добри разходи, по-силно приемане и данни за проследяване, на които хората реално имат доверие.